Ако не бъде лекуван, ХИВ почти винаги води до разрушаване на имунната система. Това прави тялото податливо на едно или повече животозастрашаващи заболявания, които обикновено не засягат здравите хора. Този етап от развитието на ХИВ-инфекцията се нарича СПИН или синдром на придобитата имунна недостатъчност. Колкото по-силно е засегната имунната система, толкова по-голям е рискът инфекциите да причинят смърт.
Специалистите са възприели понятието "СПИН" в началото на 80-те години на 20-и век преди откриването на ХИВ, за да означат новия тогава синдром на сериозно засегнатата имунна система. Днес под СПИН се разбира по-късният етап от ХИВ-инфекцията и развитието на заболяването.
Когато не се прилага лечение, ХИВ-инфекцията обикновено се развива в СПИН за 8 до 10 години. Периодът от момента на инфектирането до появата на първите симптоми обаче е различен и по-кратък за хора, инфектирани по кръвен път, и за деца. Факторите, които променят естествения ход на ХИВ-инфекцията, се наричат "кофактори" в развитието на болестта. Изследвани са много потенциални кофактори, включително генетика, възраст, пол, начин на инфектиране, тютюнопушене, начин на хранене, както и други инфeкциозни заболявания. Съществуват недвусмислени доказателства, че болестта се развива по-бързо, ако ХИВ-инфекцията се появи в по-късна възраст.
/Източник: Joint United Nations Programme on HIV/AIDS (UNAIDS)/
