“Трафик на хора” - най – често използвани дефиниции

КАКВО Е ТРАФИК...

Според българското законодателство “ТРАФИК НА ХОРА” е набирането, транспортирането, прехвърлянето, укриването или приемането на хора, независимо от изразената от тях воля, чрез използване на принуда, отвличане, противозаконно лишаване от свобода, измама, злоупотреба с власт, злоупотреба с положение на зависимост или чрез даване, получаване или обещаване на облаги, за да се получи съгласието на лице, упражняващо контрол върху друго лице, когато се извършва с цел експлоатация. (Закон за борба с трафика на хора , обн. ДВ, бр. 46 от 20.05.2003 г., изм. ДВ бр. 86/2005 г.)

 


Според международните правни актове, по които и България е страна: 
(а) “ТРАФИК НА ХОРА” означава набирането, транспортирането, прехвърлянето, укриването или приемането на хора чрез заплаха или използване на сила или други форми на принуда, отвличане, измама, подвеждане, злоупотреба с власт или с уязвимостта на дадени лица или чрез даване и получаване на плащания или други ползи за получаване съгласието на лице, което има контрол върху друго лице, с цел експлоатиране. Експлоатацията включва като минимум експлоатиране на проституцията на други лица или други форми на сексуална експлоатация, принудителен труд или услуги, робство или дейности, сходни с робството, заробване или отнемане на телесни органи; 
(б) Съгласието на дадена жертва на трафик на хора относно намерението за експлоатация, изложена в точка (а) на настоящия член се счита за невалидно в случай, че са използвани някои от средствата, изброени в точка (а);
(в) Набирането, транспортирането, прехвърлянето, укриването или приемането на деца за целите на експлоатацията следва да се счита за вид “трафик на хора”, дори и ако това не включва нито едно от средствата, изброени в точка (а) на настоящия член;
(г) Под “дете” следва да се има предвид всяко лице под 18-годишна възраст. 
Протокол за предотвратяване, спиране и санкциониране на трафика на хора и особено на жени и деца, допълващ Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност, Палермо, 2000 г.КОИ СА ТРАФИКАНТИТЕ... 
Престъпници, участващи в процеса на трафика. Те набират, транспортират и експлоатират жертвите. Възможно е няколко човека да участват в трафикирането на един човек. Могат да са част от организирана престъпна група или да действат независимо. Възможно е да са както чужди граждани, така и хора, които общността познава. Трафикантите не са само от мъжки пол, сред тях има и жени, както и млади момчета и момичетаКОИ СА ТРАФИЦИРАНИТЕ... 
Хора, които са станали жертва на престъпна манипулация. Деца, младежи и девойки, мъже и жени, които са искали, нуждаели или са били принудени да се преселят в друг град или страна в търсенето на по-добър живот. Те са набирани, транспортирани и експлоатирани от трафикантите...КАКВО Е МИГРАЦИЯ... 
Миграцията е налице, когато хората напускат домовете си, за да живея или работят на друго място. Много жени, мъже, деца се предвижват от едно място на друго, за временен период от време или за постоянно пребиваване; като стратегия за оцеляване или просто, за да намерят по-добре платена работа. Това явление се нарича миграция – в рамките на собствената страна или в чужбина. Различията в стандарта на живот и заплащането на труда карат хората да отиват в по-богати страни с надеждата да подобрят качеството си на живот. Миграцията съществува много отдавна, може да бъде провокирана от икономически, политически, религиозни или природни фактори. Установено е, че една от основните причини за миграцията е бедността, въпреки че икономическото неравенство напоследък се оказва от ключово значение.
Миграцията през граници може да бъде легална – чрез използване на паспорти и официални документи – и нелегална (без лични документи, чрез даване на подкупи на гранично-пропусквателните пунктове или пресичане на границите извън регламентираните от закона места). Нелегалните преселници са хора, които не притежават законен статус в страната приемник, тъй като са влезли нелегално в нея или разрешеният им престой е изтекъл.
Легална или не – миграцията обичайно е доброволна; трафикът на хора никога не е доброволен. Ако човек замине в чужбина, за да работи на длъжност, която е приел и трудовите условия са такива, каквито са били представени и договорени преди заминаването му, става въпрос за миграция. Когато човекът е приел да работи, тъй като е бил заблуден за естеството на работата или е бил принуден или заплашен да замине, става въпрос за трафик. Всеки може да даде съгласието си да мигрира, но не и да се съгласи да бъде трафикиран и експлоатиран. Съгласието за започване на работа не може да означава съгласие да бъдеш заставен на принудителен труд и да бъдеш подложен на експлоатация, злоупотреба, заплахи, насилие и други робски практики.КАКВО Е КОНТРАБАНДА НА ХОРА...
Това е транспортирането на човек с негово съгласие в друга страна по незаконен начин срещу заплащане. Повечето законодателства не успяват да разграничат добре трафика на хора от нелегалното влизане в страната. Това създава опасността трафикираните да бъдат третирани не като жертви на престъпление, а като нарушители поради незаконното влизане в страната, подлежащи на глоба и затвор, преди да бъдат депортирани. Контрабандата на хора предполага, че нелегалното превозване на хората става с тяхно съгласие, макар че обичайно ги излага на опасности и отношението и условията, при които става транспортирането им обичайно са унизителни. Превозването на жертвите на трафик може да бъде без те да са дали съгласие за това или да се съгласили, но това да е резултат на измама, злоупотреба, принуда или упражнено насилие от страна на трафикантите. Контрабандата на хора е процес, който приключва след достигане на крайната точка на пътуването. Експлоатацията на жертвите на трафик обаче продължава (или едва тогава започва) с цел трупане на печалби за трафикантите. Друга разлика между двете явления е, че контрабандата винаги включва преминаването на международни граници, докато трафикът на хора може да бъде вътрешен - от едно в друго населено място в рамките на една и съща страна.

ЕТАПИ НА ТРАФИКА НА ХОРА

Трафикът на хора е процес, в който могат да бъдат разграничени три етапа: набиране; транспортиране (превозване) и експлоатация. Набирането и транспортирането не винаги са принудителни.НАБИРАНЕ... Един от често използваните начини за набиране на хора е чрез измама – трафикантите обещават високоплатена работа, женитба, по-добър живот, пари, материално благополучие и придобивки. Най-лесно биват привличани хора, които са уязвими – млади хора, избягали от дома, живеещи на улицата, бедни, хора с проблеми в семействата. Трафикантите обичайно се опитват да се сприятелят с потенциалната жертва, понякога се преструват, че са влюбени. Обикновено, когато създаването на по-близки отношения се окаже безуспешно, те прибягват до отвличане. На този етап те могат да използват още и физическо насилие, заплахи или други форми на принуда.ТРАНСПОРТИРАНЕ... Този етап също може да бъде принудителен – ако жертвата е била отвлечена или заплашена. Трафикантите преместват жертвите далече от дома им, за да могат по-лесно да ги контролират. Ограничават свободата им, като им конфискуват документите и ги правят зависими, намалявайки по този начин възможностите им да се върнат. Когато трафикът е външен, трафикантите транспортират жертвите в чужда страна, където обичайно жертвите не познават никого, не познават езика и културата. Понякога използват фалшиви документи. В повечето случаи жертвите биват препродавани многократно преди достигане на крайната дестинация, нерядко биват изнасилвани.ЕКСПЛОАТАЦИЯ... Трафикираните биват измамени и принудени с цел да бъдат експлоатирани, като се злоупотребява с тях и често живеят в робски условия. Дори тези, които решават да мигрират, за да работят, често не знаят или са били заблудени за условията, при които ще трябва да работят. Много жени и девойки се оказват в ситуация на експлоатация, при която са принудени да работят против волята си - например като домашни помощнички, в цехове и фабрики или в секс-индустрията. Те биват подложени на различни форми на злоупотреба и насилие и загубват контрола върху живота си. Някои от жените и децата биват принуждавани да работят в секс индустрията, а други - в организираната просия, като прислужници в частни домове, в шивашката, риболовната и минната индустрия, във ферми и плантации, като често биват въвличани и в престъпни дейности. 
В повечето случаи трудовите условия са тежки, не се спазват изискванията за безопасност, заплащането е много ниско и сериозно се различава от първоначално договореното, то бива забавяно и използвано за изнудване на работещите, често е налице и сексуален тормоз. Работят дълги часове, отнети са правата им на почивка и медицински грижи, не могат да разчитат и на грижата и защитата на семействата си. 
Жертвите на трафик, тотално загубват контрола върху живота си. Това се случва чрез използването на система от психологическо, физическо и сексуално насилие върху тях. Това ги обезсилва и прави почти невъзможно напускането на ситуацията. „Работодателите” забраняват напускането на помещенията, където жертвите обичайно и работят, и живеят. Често те ги заплашват, че ще наранят семейството и близките им, че ще ги предадат на полицията или имиграционните власти и че ще бъдат арестувани, а трафикираните са уязвими, тъй като са им били отнети или не притежават легални документи за влизане и пребиваване в страната. Жертвите биват манипулирани с „дълговете”, които са натрупали за разходите по пътуването си, фалшивите документи, храната и т.н. Тези дългове обаче никога не могат да бъдат платени, тъй като размерът им постоянно се покачва и това е едно от средствата жертвата да бъде контролирана.

МЕХАНИЗМИ ЗА ВЪВЛИЧАНЕ В ТРАФИК


Обяви за работа във вестниците – най-често изискванията са: млади жени, на възраст между 18-25г., красиви, добре изглеждащи; предлага им се високо заплащане за работа като сервитьорки, детегледачки и др.Обещания за работа и по-добър живот – хора, които са без пари и работа, обезверени и силно мотивирани да подобрят качеството си на живот, работейки в чужбина, биват убеждавани да заминат от техни познати, които им дават изопачена информация относно икономическите възможности, естеството на работата или работните условия. “Задлъжняване” – трафикантът предлага на потенциалната жертва да даде на нея или семейството й суми като аванс за услуги, които тя ще извърши, когато напусне страната. По този начин търсещите работа “задлъжняват” на трафиканта и тези “дългове” постоянно растат без реално да могат да бъдат платени. Заблудата “любовна връзка” – сводникът „ухажва” момичето, предлага му хубави неща като скъпи вещи, дрехи, кола, а след това то бива заставяно да проституира.
Отвличане директно от заведенията или улиците.“Брак чрез интернет” – първоначално мъжът може да използва жената за себе си за известно време, след което да я принуди да участва в порнография, да я продаде или директно да я даде в публичен дом.Продаване на децата от семейството, партньора или съпруга (по-често срещано при многодетни семейства от ромски произход).“Феноменът на втората вълна” – вече трафикирани жени се връщат в родината си, за да вербуват други момичета. Често те са заплашвани от трафикантите, че ако не го направят техните близки ще бъдат наранени.

МЕХАНИЗМИ ЗА КОНТРОЛИРАНЕ НА ЖЕРТВИТЕ 

Брутално физическо и сексуално насилие
 – побои и изнасилвания, които целят да се осигури подчинение, да се пречупи волята като жестоко се наказва непокорството, а изтезанията се използват и за назидание на останалите.Робски условия и отношение - лишавани са от сън, храна, почивка и медицински грижи и така те са в постоянно състояние на физическо изтощение. Не се оставя никаква възможност за оставане насаме със себе си и поне частично възстановяване, за да се предприемат действия за защита. Работят срещу минимално или никакво заплащане. Отношението към жертвите е като към стока, роби, чийто живот не струва нищо.Тотален контрол и изолация - живеят и работят на едно и също място, като условията често приличат на затвор, забранява се напускането на помещенията, не могат да се движат свободно според желанията си и строго се следят, единствените им контакти са с клиентите, останалите пострадали и техния сводник. Психическо насилие, заплахи, манипулации, изнудване – хората са заплашвани за собствения им живот и живота на близките им, че ще бъдат наранени или че семействата им ще пострадат, ако не се подчиняват и не изпълняват каквото им се каже. Трафикантите обичайно конфискуват документите за самоличност на трафикираните или те са фалшиви, така че да не могат да докажат самоличносттта си и ги заплашват, че ще ги предадат на полицията или имиграционните власти и че ще бъдат арестувани. Така у тях се подхранва страха от властите и те не се решават да търсят съдействието им, това прави по-трудно за тях и търсенето на медицинска помощ, подкрепа или юридическа защита. Обичайно жертвите не познават никого, не знаят езика, не познават и културата. Понякога те започват да употребяват наркотици и това още повече улеснява манипулирането им. Жертвите са ужасени и се чувстват като хванати в капан. Вменяване на “дългове“ - жертвите биват принуждавани да работят, за да върнат на трафикантите “дълговете” си за разходите по пътуването, фалшивите документи, храната и т.н. Те започват да вярват, че единственият начин да изплатят “дълга” си е като и правят каквото им се казва, защото това дава надежда, че след определено време жертвата ще бъде свободна. Обаче към “дълговете” по незначителни поводи и своеволно се прибавят лихви, такси и т.н. Освен това жертвите продължават да бъдат продавани и препродавани на други членове на престъпната мрежа. Така, вместо да намалява, с времето дългът все повече се увеличава без да може някога да бъде изплатен.

thumb6 varna ORIG